Ядрото на вакуумния ориз не е просто отстраняването на въздуха, а създаването на "динамична хипоксична среда". Индустрията го определя като опаковъчна система с ниво на остатъчен кислород по-малко или равно на 0,5%, което трябва да се постигне чрез баланса между степента на вакуум и дишането на ориза. Оризът, като жива ендоспермална тъкан, все още има слабо дишане дори след лющене, консумирайки кислород и отделяйки въглероден диоксид. Ако степента на вакуум е недостатъчна, натрупването на въглероден диоксид може да образува "псевдо-вакуум", което всъщност може да увреди стабилността на качеството на ориза. Професионалното оборудване трябва да използва импулсна вакуумна технология, за да контролира прецизно скоростта на извличане на въздух и времето за задържане на налягането, за да избегне увреждане на структурата на нишестето в оризовите зърна поради внезапни промени в налягането.
Бариерното свойство на опаковъчните материали е ключът към технологията и не всички пластмасови фолиа могат да отговорят на изискванията. Композитните фолиа от PET/PE за храна- трябва да достигнат стандарта за пропускливост на кислород, по-малък или равен на 0,5cm³/(m²·24h·0,1MPa), а някои продукти от висок-край ще добавят бариерен слой EVOH за допълнително подобряване на производителността. Устойчивостта на пробиване на филмовия материал също е важна. Счупените върхове на ориз или примесите в ориза могат да причинят микро-пори по време на транспортиране. Индустрията контролира това чрез „тестове за удар с падаща топка“ и „тестове за сила на пробиване“, за да гарантира, че опаковката остава неповредена при изпускане от височина 1,5 метра.
Във вакуумна среда оризът претърпява специална физическа промяна, известна като "ефект на забавена миграция на влага". При нормално съхранение влагата в ориза варира в зависимост от температурата и влажността на околната среда, но във вакуумно състояние коефициентът на дифузия на влагата се намалява с повече от 60%. Въпреки това може да възникне локално "натрупване на влага". Това е така, защото вътрешните разлики в налягането в оризовата купчина карат влагата да мигрира към гънките на опаковката, образувайки зони с висока -влажност, които са невидими с просто око. С течение на времето това може лесно да доведе до местно развитие на мухъл. Поради това промишлеността изисква съдържанието на влага в ориза да се контролира на 13,5%±0,5% преди вакуумно опаковане и се използва три-измерна форма на торба за намаляване на гънките.
Техническото затруднение на вакуумната технология се крие в „контрола на температурата на ориза“. Ако остатъчната температура на ориза след обработка надвишава 25 градуса, директното вакуумно опаковане ще причини "топлинна кондензация" вътре в торбата, което може да унищожи вакуумната среда. Компаниите трябва да оборудват „охлаждащ буферен склад“, за да охладят ориза до стайна температура в рамките на 2 часа, като същевременно контролират „температурния градиент“ по време на вакуумна екстракция-температурната разлика между торбата и околната среда трябва да бъде по-малка или равна на 3 градуса. Тази подробност често се пренебрегва, но тя пряко определя-трайността на вакуумните опаковки и също така е един от основните показатели, отличаващи професионалните производители от обикновените сервизи.
