Елементарните форми на опаковане на ориз датират от древни времена, където бамбукови тръби, грънчарски буркани и чували от юта са служили като основни контейнери, като основната им функция е ограничена единствено до „задържане и транспортиране“. По време на ерата на плановата икономика в Китай, опаковането на ориз остана до голяма степен в застой във фаза, даваща приоритет на „транспортирането пред потребителското изживяване“. През 80-те години 100-килограмовият чувал от юта беше мейнстрийма. Тази груба опаковка е съобразена с политиката на държавния монопол за покупка и продажба; оризът беше просто стока за препитание, без търсене на марка или запазване на свежестта. Въпреки че този модел намали разходите за дистрибуция, той не успя да осигури качество на съхранение, което доведе до чести проблеми с плесен във влажна среда.
90-те години на миналия век бележат критичен преходен период. Пластмасовите тъкани торбички и пластмасовите чували постепенно замениха торбичките от юта, като опаковките от 25-килограма станаха стандарт. Тази промяна произтича от отварянето на пазара на зърно, тъй като оризът започва да придобива търговски качества. Свойствата против -хлъзгане и издръжливостта на тъканите чанти са подходящи за широкомащабно транспортиране, докато прилагането на печатна технология позволява прости лога на марката. Въпреки това, значителни недостатъци продължават: лошата дишаемост води до неефективна превенция срещу насекоми и плесени, като животът на съхранение често пада под три месеца през лятото. Освен това хомогенната опаковка не успя да отрази разликите в качеството на ориза.
В началото на 21 век технологиите за консервиране доведоха до надграждане на опаковките. Вакуумните опаковки и композитните пластмасови торбички станаха новите направления. Много-слойните композитни материали като EVOH и PET създават запечатана среда, съчетана с технологии за вакуумиране или-промиване с азот, ефективно инхибиращи окисляването и растежа на микробите, удължавайки срока на годност до 6-12 месеца. Спецификациите на опаковките станаха по-разнообразни, с нарастването на малките опаковки от 1-5 килограма, предназначени за съвременните по-малки домакинства. Първокласните опаковки за подаръчни кутии са насочени към пазара от висок клас, предавайки регионални характеристики и усещане за качество чрез дизайна. Марки като Wuchang Rice успешно се отличиха чрез този подход.
Днес устойчивостта на околната среда и иновациите са основни тенденции. Биоразградимите материали прогресивно заменят традиционните пластмаси и се появяват нови формати за опаковане, като кутии за издърпване-таб и хартиени кутии. Например, „Long Mi“ използва 310-грама азот-промита кутия с издърпване, точно отговаряща на една порция храна. Едновременно с това опаковката вече носи повече функции; кодовете за проследяване и етикетите с хранителни данни станаха широко разпространени. Тази еволюция постига скок от „защита на продукта“ към „комуникиране на стойност“, превръщайки опаковката в жизненоважен мост, свързващ производствения край с крайния потребител.
